1. ЗА ШИШО И МИШО И МОРКОВИТЕ

ЗА ШИШО И МИШО И МОРКОВИТЕ
Шишо и Мишо живееха заедно с родителите си в предгардията на големия град, който не можем да похвалим особено. Майка им и баща им, както всички останали майки и татковци, които те познаваха или бяха чували за тях, не ги пускаха да слизат сами в града, поради много причини, които обикновено се превръщаха във водещи вечерни новини. Шишо и Мишо щяха да научат за всички тях като пораснат. Или в най- добрия случай в училище. Така казваше майка им. На Шишо и Мишо не им беше много ясно защо така, но имаха обещание от родителите си това да стане? Те знаеха пътя до центъра, познаваха автобусите, които спираха на тяхната спирка, но:

- Правилата са, за да се спазват, казваше майка им, която беше учила в Германия и обикновено ги определяше (правилата). А и следеше за тяхното спазване. За Германия Шишо и Мишо знаеха, че е една голяма, но много подредена страна, в която има много правила. И те ги спазваха. Пък и щом майка им казва, значи е така. Но Шишо и Мишо много искаха да пътуват, мечтаеха за пътешествия и обожаваха приключенията.

Шишо и Мишо спяха в отделна стая и всяка вечер, след като майка им си мислеше, че ги е приспала, дълго си разказваха за приключенията, които ще преживеят заедно, когато пораснат. Поне още малко им трябваше, за да пораснат напълно. Имаха план за всичко и само чакаха Момента. Но нито Шишо, нито Мишо знаеха кога ще дойде този Момент за приключения.

- Важното е, че сте готови за Момента – казваше баща им, който разбираше от тези неща, защото сам беше пътешествал много. Те подозираха, че той не им е разказал все още за всичките си приключения, но така пък беше още по-интересно. Те знаеха за това от неговите приятели, които бяха бащи на техните приятели. Майка им малко се цупеше на прибързаните разговори за приключения, но тя беше учила в Германия, а там всичко е по план. А според нея моментът за Момента не беше още настъпил.

Един от приятелите на бащата на Шишо и Мишо беше пътувал малко повече от техния баща, а и от бащите на техните приятели, които разбира се са също приятели на баща им. Той винаги разказваше едни толкова весели истории – всички се превиваха от смях. Някои от историите, особено когато ставаше въпрос за различни животни, най- често малки котенца, не се нравеха много на майките, но и те се смееха накрая. Той беше ходил по цялото земно кълбо, имаше приятели и приятелки навсякъде, можеше да разказва с дни и нощи. Понякога дори ставаше много страшно и опасно, особено когато в някои от историите му се е налагло да губи съзнание, защото е имал странни срещи с човек на име Ходещия Джон. Шишо и Мишо добре запомниха това име. Полезното за тях беше, че в историите си той винаги успяваше да излезне от всяка ситуация, а те запомняха повечето трикове и хватки, с които се беше измъквал. Преговаряха си разказите, защото не се знаеше кога и къде ще им потрябват.

Една вечер у Шишо и Мишо имаше много гости. Шишо и Мишо така и не разбраха какво празнуваха, но точно когато всички бяха много весели и много се смееха, около 9 часа вечерта, майка им, чисто по немски, ги помоли да си вземат любезно довиждане с гостите и да се качат, за да си легнат.

- Защо точно сега? – се питаха Шишо и Мишо. Може и да не разбираме шегите за Амстердам (къде ли е това?), но и на нас ни е весело.

- Амстердам е в Холандия и това е достатъчно засега – обясни майка им и ги прикани, за втори път, но този път с немска твърдост и интонация. Обикновено това означаваше, че трябва въпросната команда да се изпълни веднага, както правят всички послушни деца. Особено в Германия. Нямаше как – Шишо и Мишо започнаха да си вземат довиждане с гостите, да им благодарят за вниманието и подаръците (винаги имаше подаръци) и да пожелават наред Приятна вечер. Точно тогава се случи най-важният момент в техния живот. Въпросният приятел на техния баща и на бащите на техните приятели, който беше пътувал повече от всички, им разказа за Тайната на пътешествията.

Когато той е бил на тяхната възраст, на него един приятел на неговия баща му казал, че могат да си пътуват още докато са малки. За да се случи това трябвало:

1) да изпиеш чаша сок от моркови
2) да си измиеш зъбките
3) да си легнеш навреме
4) да си със загащена пижама
5) да кажеш тихо под юргана тайно стихче, но така че никой да не чуе

- Нищо толкова необикновено – си помислили Шишо и Мишо.

- Но след това, когато всички си мислят, че си заспал, продължил приятелят на баща им и на бащите на техните приятели, всъщност вие тръгвате на пътешествие. Това са най-фантастичните и забавни пътувания, които някога съм преживявал и ги помня и до днес.

А той е бил почти навсякъде, си казали Шишо и Мишо. Не може да не опитаме.

- Ще ни кажеш ли стихчето?

- Когато си легнете, не искам никой да го чува, за да не става навалица там където то ще ви отведе.

- Мамо, искаме сок от моркови – се провикнали в един глас Шишо и Мишо. Майка им повдигнала вежди учудено, но тя била винаги подготвена, извадила сок от моркови, проверила срока на годност, който бил наред, защото тя още от Германия си имала навик да проверява редовно тези неща и им сложила по една чаша. Шишо и Мишо изпили сока набързо и се втурнали към детската стая, нахлузили пижамите, измили си зъбките, легнали и се завили през глава. Веждите на майка им вече се били качили по средата на челото.

Тази вечер Шишо и Мишо си облекли пижамите и легнали в леглата по-бързо от всякога, без допълнителните молби и подканяния. Разбира се, че това малко озадачило майка им, както можем да разберем по нейните вежди, но тя приела, че най-сетне нейните немски възпитателни техники са заработили и Шишо и Мишо са станали малко от малко като немските деца, които дори като си лягат са сресани. Това го бяха виждали на някои реклами.

- Лека нощ, Шишо, лека нощ, Мишо – казала майка им, целунала ги и загасила лампата.

Шишо и Мишо затаили дъх в тъмното и с нетърпение зачакали. По едно време се чул тих глас:

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

Настанала тишина. Шишо и Мишо в един глас тихо повторили:

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

И за всичко, което се случило след това Шишо и Мишо разказват и до днес.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>