2. ШИШО И МИШО В РАЗНИ СЛОЖНОТИИ

ШИШО И МИШО В РАЗНИ СЛОЖНОТИИ

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

Веднага след като изпиха сока от моркови и си казаха стихчето Шишо и Мишо се озоваха… в коша на голям оранжев балон. Странно, но те го управляваха без някой специално да ги е учил. Пускаш малко повече огън от дюзите и топлият въздух издуваше балона, а той се издигаше бавно нагоре. Ако намалиш пламъка, въздухът изстива и балонът бавно пада надолу. Дотук добре, ами посоката? За посоката трябваше да наплюнчеш пръста си и да го вдигнеш бързо над главата си – така разбираш откъде и накъде духа вятърът. Те облизаха показалеца си и го вдигнаха – вятърът духаше на изток. Натам пътуваше славно и балонът. Толкова беше хубав този балон, че направо да се влюбиш в него. Каква красота, виждаш дърветата отгоре, птиците пеят и летят наравно с теб и няма никакви пречки, които трябва да заобикаляш. Просто си летиш и пееш.

Както си тананикаше, по едно време Шишо забеляза малко селце в далечината. Отгоре изглеждаше наистина странно. Не бяха виждали такова, но пък и до този момент не бяха виждали как изглежда селце отгоре. Улиците не бяха прави, както обикновено, а криволичеха ту наляво, ту надясно. Някои даже правеха кръгове и след това остри завои. Да видиш пък къщите. Ту с остри покриви, ту с плоски, прозорците ту отляво, ту отдясно, оградите ту високи, ту ниски, вратите ту широки, ту тесни…

- Странна работа за толкова малко село – си казаха Шишо и Мишо. Може би някой известен архитект е бил роден тук и е направил този план даром за своите съселяни. Задружно решиха да кацнат и да го огледат, ако могат и да разберат защо така им се получава на тези хора. Сигурно не бяха щастливи да се занимават с толкова сложно излишни неща. Надяваха се да открият някой от жителите, да се запознаят, да си поговорят…

Набелязаха Шишо и Мишо едно място, което отгоре изглеждаше подходящо за кацане – широко, без дървета наоколо, за да не закачат балона за тях. Лека полека се приземиха и в момента, в който докоснаха земята, от всички страни към тях се завтекоха мъже, жени и деца, сякаш ги бяха чакали. Сигурно не са виждали балон – си казаха Шишо и Мишо. А то една олелия, не сте чували такава.

- Защо кацате тук, когато можеше да кацнете на кръстовището на ул. Лабиринтова и ул. Ребусова, а? – тичаше, викаше и чак се задъхваше една несресана жена, която правеше толкова смешни движения с краката. Ако беше по-мила и любезна животът й можеше да е прекрасен, но тя никога нямаше да разбере това. Може би архитектът не е бил от любимците й.

- Как защо, защото когато вятърът духа на изток е най-логично да кацнеш точно тук в нашето село. Ако на тебе вятърът ти духаше на изток ти щеше ли да кацнеш на Лабиринтова и Ребусова? Дай ми една логична причина за това? Дай ми само ЕД-НА! – попита един мъж, който имаше вид на всезнайко и имаше толкова големи мустаци, че млякото, което беше пил сутринта още се стичаше, особено по левия мустак. На десния беше отдавна засъхнало. Явно не се беше оглеждал в огледало с години, а и си нямаше тъща да му каже.

- Аз в никакъв случай нямаше да кацна на Лабиринтова и Ребусова при тази посока на вятъра. Помня, че веднъж преди 43 месеца се опитах да паркирам там, когато вятърът духаше от изток и не се получи добре, да не говорим ако бях с толкова оранжев балон като този. Виж, има едни други балони, които са със специални стабилизатори, които биха могли да го направят, но трябва да попитаме някой, който ги е учил тези неща – добави един среден на ръст, възраст и ум мъж, който всички очевидно харесваха повече, преди да проговори.

Шишо и Мишо нищо не разбираха – какви са тези хора, защо се карат, защо е необходимо да усложняват нещата все повече и повече? И тези сложни изказвания… Шишо и Мишо не бяха свикнали така и недоумяваха защо жителите на това село се измъчваха по този начин. Майка им например винаги се изказваше толкова ясно и точно, че нямаше и две мнения по въпроса какво точно трябва да се случи. Понякога не разбираха какво им казват някои от другите възрастни, но чак такова чудо не бяха виждали. Сега нямаше родители и те събраха смелост.

- Хей, възрастните, слушайте! – провикна се от балона Мишо.

Това взе, че се оказа много ефективно, защото Мишо беше малко по-нависоко от всички, в коша на балона. А и както викаше се чуваше навред. Всички наистина спряха да философстват помежду си и започнаха да слушат. При това активно, както е в модерните фирми.

- Вие вместо постоянно да се карате, да се изразявате сложно и неразбираемо и само да си търсите причини, за да оправдаете всичко това, защо просто не престанете? Говорете просто, за да се разбирате и така няма да се карате.

- Е как да стане това, бе моето момче – се чуха гласове от различни места в малката тълпа скупчила се около балона. Чуваха се и ехидни подсмихвания от рода на

-Че то тези малките ли ще измислят как да си говорим.

-Ние толкова сме учили, че не можем да говорим просто

-Ние винаги сме си говорили така и сме се карали, та те сега тука за нула време ще ни оправят от балона… какво като е оранжев.

- Ами вие говорите сложно, защото мислите просто. Защо просто не започнете да мислите малко по-сложно и да говорите по-просто

Настъпи мълчание…

След малко:

- Право е това момче, бе.

- Вярно казва – как се казваш, момче?

- Мишо. А това е брат ми Шишо.

- Трябваше тук от небето да кацнат с оранжев балон тези Шишо и Мишо, за да ни кажат… Ама верно е – се чешеха по главите тези сложни, изучени хора и бавно се отдалечаваха от балона.

В интерес на истината на Шишо и Мишо също не им беше идвало наум до този момент, че колкото по-просто говориш, толкова ще е по- лесно на хората да те разберат. Сега вече запомниха. Верно е, че за да говориш просто, трябва добре да разбираш какво казваш. Когато се издигаха бавно с балона, отгоре добре се виждаше как всички някакси бяха по-задружни, чуваше се как си говорят приятно, без да викат, даже се смееха. Не беше толкова сложно, а балонът беше още по-красив – светеше целия на фона на здрача. Шишо и Мишо надуха дюзите и вятърът ги отвя обратно. Никой не знае как говорят тези хора днес, но Шишо и Мишо направиха много за тях. Казват някои от по- възрастните.

Шишо и Мишо все пак бяха много горди, че и възрастните могат да научат нещо от децата.

___________________________________________________________________________
Идея за възрастните:
1) Вземете голям кош за пране
2) Вържете над него балон пълен с хелий
3) Пътешествайте

Забележки за родители:
1) Завържете балона за пода, за да не загубите децата
2) Говорете просто

Loading Facebook Comments ...

1 Comments

Вашият отговор на stef@n Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>