3. ШИШО И МИШО И РАЗНИ ПРАЗНОГЛАВЦИ

Шишо и Мишо бяха във възторг от откритието, което приятелят на техния баща им беше споделил. Бяха помолили майка си да им купи купища моркови, от които да им прави сок всяка вечер. Веждите й вече бяха на мястото си, когато настояваха за сока. Не пропускаха нито една вечер без вълшебното стихче и с нетърпение очакваха нощта, за да разберат къде ще ги отведе магията…

 Пожелая ли си нещо

Стане ли мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

Чуваше се бррррррр, съчетано с постоянна лека вибрация и приятно поклащане – направо не смееш да отвориш очи, защото не им се беше случвало до този момент. Мишо все пак отвори едното си око и какво да види – пътуваха със самолет.

-Шишо, Шишо –в самолет сме, виж само колко високо летим – провикна се Мишо – по-бързо е даже от балон.

-Лелее, страхотно- зарадва се Шишо- Но кой го управлява? – попита  Шишо, който беше по-разумния от двамата и хем се радваше, защото и двамата отдавна искаха да се возят на самолет, хем не му беше много ясна цялата картинка. Стомахът му бавно се сви на топка.

- Ами ти – отговори му Мишо, след като се огледа във всички посоки.

Вярно беше. Шишо държеше кормилото и управляваше, при това очевидно доста добре. Държеше крилете и носа стабилно, хоризонтално, нищо червено не светеше на таблото, а и времето беше ясно. Самолетът беше една отдавнашна тяхна мечта – червен, от онези, които имат една перка отпред, а крилете са над корпуса, който при самолетите се нарича фюзелаж. Това е много удобно, тъй като можеш през цялото време да се наслаждаваш на гледката под теб, без да ти пречат крилете. Шишо се вцепени от страх, започна да трепери и не знаеше какво да прави – беше сграбчил кормилото за управление толкова силно, че чак кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Това е т.нар. синдром на белите кокалчета.

-Шишо, спокойно бе, на автопилот сме. Можеш да се отпуснеш поне колкото ластиците на чорапите си – започна да го задява Мишо, а на Шишо чорапите се бяха смъкнали до глезените.

Шишо не се успокояваше – на всичкото отгоре под тях не се виждаше земя. Отгоре синьо небе, а под тях синьо море. Шишо, който както вече споменахме е по-разумния от двамата, вече направо щеше да припадне от притеснение. Мишо започна да трепери от нерви, защото не можеше да гледа брат си толкова притеснен. Той доближи много бързо треперещия си крак до спокойното Шишово дупе и така го ритна, че Шишо се същиса и ококори очи.

-Какво да правим сега? – вече доста по-стегнат попита Шишо и леко попипваше сританите си задни части.

-Ще кацаме на онзи остров – каза гордо Мишо и посочи едно възвишение в морето, което беше цялото обрасло със зеленина. На Мишо само капитанската шапка му липсваше.

-Но тук няма писта – отново започна да заеква Шишо

-Самолетът е хидроплан, бе Шишо, успокой се и се съсредоточи да не станем храна за рибите – го мотивира набързо Мишо.

Лека полека, след няколко кръгчета над острова, Шишо успешно приземи или по-скоро приводни самолета до сами брега. Докато докосваше водата зад тях се образува голяма водна завеса, която перката разхвърли на всички страни. Беше толкова горд от себе си и в същото време малко разочарован. Една операция за апендицит има повече публика от представлението, което изнесе Шишо, но важното е, че всички ние знаем за това.

От измежду дърветата се показа един човек точно когато Шишо и Мишо привързаха самолета за кея.

-Аз съм Кухинко Празноглавчик и съм комендант на острова – се представи той с фалшива самоувереност, която май беше от малкото неща, които му бяха останали, освен 2-3 зъба.

-Аз съм Шишо, а това е брат ми Мишо – радостно се представиха нашите приятели –видяхте ли как плавно успях да кацна? – гордо продължи Шишо

-Не! – отговори Кухинко- но може следващия път да не забиваш толкова носа надолу…

Двамата братя се спогледаха учудено, но тогава се зададоха още хора, за да ги посрещнат и те решиха да се обърнат любезно към тях.

-Добър ден, радваме се, че сме ваши гости, тук на вашия остров – на свой ред се зарадваха Шишо и Мишо – вие сигурно видяхте как добре кацнахме преди малко?

-Да – отвърна им една дама, която също им се усмихваше любезно-  Аз съм Кухавелка Празнотиквеничкова, приятно ми е. Вие между впрочем сега ли пристигате?

- Да – още по-учудено отговориха в един глас Шишо и Мишо. Та нали преди малко каза, че ги е видяла да кацат?! Нещо си беше ударила главата тази жена.

-В такъв случай кога дойдохте, аз чак сега ви забелязвам?

Шишо и Мишо вече нищо не разбираха. Тези хора не може да са толкова глупави си помислиха те. Или пък всички едновременно силно са си ударили в нещо главите.

-Искаш ли сок от портокал? – се чу в този момент някъде отстрани в тълпата, която ставаше все по-голяма, тъй като явно не им се случваше често да идват гости. Една млада майка беше дошла с детето си, което ревеше, та се късаше.

-Не- отвърна то. Тогава тя извади едно шише от чантата си, подаде го на детето и то лакомо започна да пие оранжевия сок от него. Хем се усмихваше, хем пиеше… Главата му изглеждаше здрава.

Вече нищо не можеха да схванат и направо попитаха коменданта Празноглавчик:

-Как си говорите вие тук на този остров? Хем ви разбираме, хем вие ни разбирате, а в същото време  не можем да проведем нормален разговор? Когато кажете нещо, правите точно обратното – много е объркващо…

-Ами ние отдавна вече вместо „не” казваме „да” и обратно. Общо взето всички твърдят, че знаят какво искат, какво мислят, но не го казват направо. Ние сме си свикнали, но за вас може би е малко странно.

-Малко странно… Това всички ли го правят?

-Да, всички, даже и малките деца- гордо заяви Празноглавчик.

-Ако вие всички знаете за това и всички го правите, това няма абсолютно никакъв смисъл. От баща ни знаем, че има само една истина. Явно вие всички я знаете. Защо е необходимо да я обръщате наопаки, когато за всички е ясно каква е тя? Просто си казвайте истината, без излишни заобиколки, че ще ви заболи главата.

Всички жители на острова се замислиха. Шишо и Мишо бяха прави. Те всички знаеха каква е истината, но въпреки това вече години вместо „не” казваха „да” и обратно. И не се удряха често по главите.

-Има смисъл в това, което ни казвате – промълви комендантът Празноглавчик- Благодаря ви, не бяхме се замисляли до този момент.

Щастливи Шишо и Мишо се отправиха обратно към червения си самолет.

-Прави сме, нали?- провикнаха се те през прозореца на кабината, точно преди да запалят двигателя

-Да-а-а-а - отговориха в един глас всички събрали се на кея да им помахат.

 

Това „да” и до ден днешен не е ясно какво означаваше, но Шишо и Мишо бяха много горди, че и възрастните могат да научат нещо от децата.

 

___________________________________________________________________________

Идея за възрастните:

1) Направете седалки за самолет от възглавници

2) Направете криле от дъска за гладене

3) Направете пулт за управление от каквото сметнете за добре

4) Пътешествайте

 

Забележки за родители:

1) Изразявайте се правилно

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>