4. ШИШО И МИШО И СНЕЖНИТЕ ХОРА

На вечеря беше много интересно, защото таткото и майката на Шишо и Мишо се бяха впуснали в спомени. Разказваха поредици от забавни истории и Шишо и Мишо ги слушаха в захлас и се превиваха от смях, защото те не бяха се родили още, когато всички тези случки са се случили и сега тепърва научаваха за тях. Колко много искаха Шишо и Мишо и те да имат толкова много и весели спомени, да са ходили сами на море или на ски с приятелите си. Двамата все си говореха за това какво ще направят, но почти никога какво се беше случило преди. Можеха да обсъждат с часове как ще изядат една кофа сладолед или как да отлепят тиксото без да щипе. Никога досега не бяха си разказвали истории от миналото.

Същата вечер, след сока от моркови, те си легнаха и започнаха да си разказват за различни случки… Точно преди да се унесат в сън:

 

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

  

Шишо и Мишо се озоваха в една истинска бяла приказка. Караха ски по алпийски склон с перфектно загащени пижами по немски, но не им беше студено. Пистата беше идеално обработена, тишина, слънце, никакъв вятър и приказна гледка докъдето можеш да видиш. Снегът беше като масло, а слънцето се отразяваше в склоновете наоколо и често ги заслепяваше.  Те се спускаха на слалом и се наслаждаваха и на гледката, и на пистата. Зад един широк десен завой пред тях се откри О-Г-Р-О-М-Е-Н склон, който беше широк колкото магистрала и почти толкова дълъг.  Най-долу, съвсем в ниското, те забелязаха едно малко селце, чиито комини пушеха. Решиха да се състезават до него и се засилиха по склона надолу. Завоите бяха големи и красиви, а въздушната струя развяваше шаловете им. Ляво-дясно, ляво-дясно, а снегът се пръскаше на пудра зад ските им и образуваше забележителна завеса. Те оставяха прекрасни широки следи и се засилваха все повече и повече. В последния участък Шишо се приведе и набра страшна скорост. И разбира се пристигна пръв. Той се спря точно пред една схлупена в снега чайна. Цялата беше построена от кръгли дървени трупи, затрупана от преспи сняг и прозорците й светеха уютно в оранжев цвят. Мишо пристигна малко след него. Когато погледнаха нагоре видяха всъщност колко дълга беше пистата. Виждаха се само техните следи и те бяха особено горди. Пред чайната нямаше други ски, само няколко снегомобила, три чифта снегоходки и един джип. Слънцето почти се скриваше зад върха и те решиха да се стоплят вътре. Оставиха ските си навън след като ги почистиха и влезнаха през голямата дървена врата, която леко поскърцваше. Тропайки със ски обувките си, те си избраха масата точно до разпалената камина. В нея пукаше голям дънер и сенките от огъня играеха по стените. Чайната беше пълна с много интересни хора – кой от кой с по-голяма и забавна шапка.

-А помните ли  какъв чай пиехме по това време преди 7 години?- дочуха разговор от съседна маса. Там седеше група мъже, които потупваха ръце и крака, уж в такт с тихата музика и поклащаха високите си червено-зелени ски шапки, които падаха до очите им. Обаче всички, без изключение, бяха без никакво чувство за ритъм и музика и очевидно бяха много добри единствено в периодичното почесване и оригване. Един от тях през цялото време седеше прав и записваше с камера разговора. Колко странно – си помислиха Шишо и Мишо.

-Чаят беше великолепен и си спомням като днес, че ни го донесе съседа от горната улица, който тогава си бе спомнил, че го е бил купил докато е пътувал с корабите преди години на Изток. – се обади едър мъж, на който пискюла му се мяташе ту от едната, ту от другата страна на големия нос.

-Аз също пих от този чай тогава и си спомням като днес колко интересен вкус имаше. Не минава и ден да не мечтая да го опитам отново – на свой ред каза една едра дама от масата до прозореца, който гледаше точно към пистата, по която се бяха спуснали момчетата. Тя прелистваше някаква книга със стари снимки и човекът с камерата се беше обърнал към нея и я снимаше.

-Много хубав филм се получава- за първи път се обади той- утре ще можем да се забавляваме истински

-Време е отново да изгледаме филма от вчера- предложи един мъж с шапка с голяма периферия. Той стоеше зад бара, с кърпа преметната зад рамото и очевидно беше съдържателя на чайната

-Щом е станало време, хайде- почти в един глас се съгласиха всички хора със странни шапки

И така те загледаха някакъв филм, който Шишо и Мишо въобще не разбраха. Гледаха заснети моменти със същите участници от години назад. Те водеха същите разговори, включително за прословутия чай, че даже и същите шапки носеха… Шишо и Мишо не намираха това за интересно и след края на филма и те започнаха да се почесват по вратовете.

-Вие този филм не го гледате за първи път, нали?

-Как за първи, гледаме го всеки ден, защо?

-Той повтаря една и съща сцена през цялото време и не можем да разберем каква е целта- откровено попита Мишо

-Ами, преди много години един турист си забрави тук камерата и ние оттогава се снимаме и после гледаме какво сме снимали. И така постоянно си спомняме. Вие пък какво се позаинтересувахте?

-Ние мислим – от името на двамата подхвана Шишо- че това не е много интересно. Още повече, че вече сте го гледали стотици пъти. Вместо това можете да правите много по-интересни неща. А и отново винаги можете да си спомняте за тях, но само когато пожелаете. А и този човек с камерата ще може да участва. Човекът с камерата доволно се подсмихна и се разбута до първия ред, за да чуе по-добре момчетата.

-Какво например да правим?- изненадано попитаха всички

-Например да си организирате празненства, състезания, да подредите и почистите снега в селцето и да го украсите малко. Можете да карате и ски например по тази прекрасна писта, която само гледате оттук. Можете да построите замъци от сняг и да зарадвате децата си. Тогава ще започнат да идват и много туристи, на които ще им е забавно да прекарват почивката си тук. Ще могат и ски да карат.

-Вярно, отдавна не са идвали туристи- промълви съдържателят на чайната

-Какво да направим, като сме свикнали да гледаме всеки ден снимките и филмчетата? Така е много лесно.

-Ами, спрете да снимате и започнете да си говорите, да се забавлявате, да си правите изненади, да измислите заедно как да направите живота си по-интересен.

-Имате право, деца. Можем да направим замъци от сняг, с кули, бойници, тайни проходи и пързалки, по които да се спускат децата…

 

Няколко години по-късно това селце се превърна в мястото на световното първенство за снежни замъци и се събираха семейства с децата си от цял свят. Първата награда винаги се връчваше от съдържателя на чайната, който вече беше построил и голям хотел зад нея. Местните вече мислеха как да направят мястото още по-привлекателно и как още повече да зарадват децата. Единственото нещо, за което си спомняха често бяха Шишо и Мишо. А те бяха много горди, че и възрастните могат да научат нещо от децата.

 

___________________________________________________________________________

Идея за възрастните:

1) Чакайте първия сняг с нетърпение

2) Направете замък

3) Колкото по-голям толкова по-добре

4) Не забравяйте за скривалище и тайни изходи

5) Не забравяйте да измислите име и знаме на замъка

 

Забележки за родители:

1) Не живейте със спомените си, а с децата си

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>