5. ШИШО И МИШО И ОТЧАЙНИЦИТЕ

Шишо и Мишо, както много други хора, бяха установили, че това да ти дойде една добра идея не е достатъчно и съвсем не е най-трудната част. Иска се много труд и упоритост, за да осъществиш идеята. Чак тогава можеш да й се радваш, могат да й се радват и приятелите ти. Когато например Шишо и Мишо бяха решили сами да построят дървена къщичка в двора си, всички деца от съседните къщи им се присмиваха и подиграваха:

- Когато довършвате последната част, първата ще е изгнила от времето.

- Докато я свършите, дървениците в нея ще са открили електричеството

- Напишете си имената някъде, защото докато я довършите ще сте ги забравили от старост…

Баща им тогава им каза: Сигурен съм, че ще успеете, просто започнете и го направете. Ако искате да ме попитате за нещо, аз ще чета под големия люляк – и вдигна големите си пантофи на малката масичка под люляка и зачете. Тогава Шишо и Мишо успяха да построят къщичката за една седмица и когато поканиха приятелите си, всички се засрамиха и им се извиниха, но много си играха в къщичката. Така е и до днес. Много от тях даже сами си направиха къщички в дворовете след това.

В деня, когато Шишо и Мишо завършиха къщичката, разбраха, че когато има някой, който те подкрепя, дава ти кураж и увереност, е много по-лесно. Даже и да чете книга през това време. Същата вечер те бяха много уморени, изпиха си сока от моркови и заспаха почти веднага…

 

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

 

Шишо и Мишо се пренесоха в една чудна гора. В нея имаше големи, дори огромни стари дървета. Те бяха толкова дебели, че ти трябват десетина крачки, за да обиколиш всяко едно от тях. Короните им правеха дебели сенки и в гората беше прохладно, въпреки, че слънцето печеше силно. Малка пътечка минаваше недалеч от мястото, където се намираха и те тръгнаха по нея. След двайсетина минути достигнаха една малка рекичка.

- Да преминем през реката? – предложи Мишо

- Не знаем колко е дълбоко, не е много сигурно… – предпазливо каза Шишо – предлагам ти да тръгнем по брега и да търсим по-подходящо място

- Голямо бъзе си – използва момента Мишо, но разумно послуша брат си и тръгна след него по течението надолу.

След малко забелязаха малко селце надолу по брега. Отдалеч изглеждаше доста запуснато. Оградите на къщите бяха наклонени, покривите им обрасли с мъхове, а живият плет не беше подстригван от години. Реката беше подкопала брега на доста места. През 20-30 метра  имаше набити дебели дървени колове, очевидно с идеята да се построят мостчета, по които да преминават хората, но май никога не бяха довършвани. Шишо и Мишо влезнаха в селото по прашния път и колкото повече навлизаха, толкова по-обрасли и накривени бяха къщите и оградите им.

- Шишо, тук май никой не живее?

- Изглежда уж никой не живее, но прозорците на някои от къщите са отворени, някои комини пушат, има и животни по дворовете… Може хората скоро да са го напуснали, а?

Точно тогава, като минаха зад една по-висока ограда, те стигнаха до площада на селото. Завариха следната гледка: площадът беше пълен  с хора, всички бяха седнали направо на земята около едно голямо дърво, пиеха чай и кафе, хапваха кифлички и си бъбреха.

- Здравейте, ние сме Шишо и Мишо- отдалеч поздравиха момчетата

- Здравейте, ние сме жителите на Отчайково. Заповядайте, седнете да си починете – покани ги един възрастен човек и се подръпна, за да им направи място на земята под сянката – Сок или чай?

С това име сигурно мястото е известно със своя чай – прошепна Мишо в ухото на Шишо – Няма да откажем по един чай, благодаря.

- Накъде сте се запътили? –  се дочу глас от другата част на сянката, но не видяха кой го използва

- Тръгнали сме на разходка, но когато достигнахме реката, не можеше да се премине и така стигнахме дотук – отговори Шишо като се опита да насочи отговора в посоката, от която дойде въпроса

- Вие сте вървели по Голямата пътека – не може да се мине, мдааа – дойде глас от посока различна от онази, от която дойде първият въпрос, но в гласа имаше същата мързелива нотка на провлаченост

- Ние затова и не минаваме оттам – каза трети глас, от още по- неизвестна посока

- А как преминавате? – попита Мишо

- Въобще не преминаваме – отговори възрастния човек, който ги беше поканил, наклони шапката върху лицето си, стисна една тревичка между устните си и май веднага задряма.

- Както го носиш този чай, ще го изпуснеш – най-спокойно каза друг излегнал се до тях мъж, който досущ приличаше на всички останали. В този момент момичето, което се задаваше с един поднос с двата чая за Шишо и Мишо се препъна, пльосна се на земята, чаят се разля и чашите се счупиха. Никой даже не помръдна да й помогне. Шишо се втурна и й помогна да стане. Тя се поразплака и влезна в една от кривите къщи, подсмърчаше. Може би един малко по-заспал човек се постресна, но никой не може да потвърди това.

- Аз ти казах, че ще го изпуснеш, не се занимавай – промълви безличният отчаян човек и продължи почти задрямал – май няма да пиете чай, момчета. И накъде казахте сте тръгнали?

- На разходка. Гората ви е приказна, а и рекичката е много бистра.

- Мдааа, ама няма да преминете от другата й страна.

-  Защо?

- Защо да преминавате?

- Любопитни сме какво има там.

- Че какво толкова ще видите там, което го няма тук. Тук има всичко. И е спокойно. Полегнете си. Ние пробвахме да направим мост преди няколко години, няколко пъти. Ама все не ставаше и сега ни е по-добре така.

Мишо повдигна вежди към Шишо.

- Ако решим да направим мост, ще ни помогнете ли? – момчетата усетиха леко раздвижване на въздуха. Някои тела се поразмърдаха, други се обърнаха на другата страна, трети даже не ги чуха.

- Това не може да стане – Абсурд – Откажете се, знаете ли колко сме пробвали?! –  като ехо от камбани зашумя полегналата тълпа.

- Добре, ние отиваме и започваме, вие ако искате идвайте, но ще ви кажем, че ако сме повече ще успеем по-бързо и мостът ще стане много по-добре.

Шишо и Мишо запретнаха ръкави и започнаха да сковават моста. Имаше толкова много дъски и греди наоколо, че не им се налагаше да ходят до гората или да режат дървета. Избраха най-плиткото място на реката и хем се разхлаждаха, хем строяха, хем си тананикаха. По едно време, точно когато бяха по средата на рекичката, усетиха, че много хора ги гледат от брега. Цялото село се беше събрало и гледаше – кой с ръце на кръста, кой ги беше скръстил, някои дъвчеха от останалите кифли…

- Абе, какво седим тука, дайте да помогнем на момчетата – сякаш леко ентусиазирано каза възрастния човек, който се беше представил на Шишо и Мишо пръв и нагази във водата с голяма греда в ръце. Постепенно, лека-полека всички мъже се включиха в работата, а жените започнаха да носят сандвичи, студен чай и сокове, за да ги подкрепят. В края на деня мостът беше готов – здрав, от големи дънери, дори можеше да се нарече красив. Жените го украсиха с цветни фенери и цялото село стана по-красиво. Някои мъже веднага опънаха въдици и започнаха да вадят риба от реката. Всички от селото се изредиха да минават през моста напред и назад, потропваха с крак да се уверят, че е надежден. След години Шишо и Мишо разбраха, че от другата страна на реката, в гората растяли много специални гъби, наречени трюфели и селото станало много известно в цяла Европа с гозбите си с трюфели.

Момчета, ако не бяхте вие, никога нямаше да направим мост. Така ни вдъхнахте увереност в силите ни, че сега имаме чувството, че всичко можем да направим сами.

Ако някой ден се колебаете, идете в средата на моста, спомнете си днешния ден и повярвайте, че можете – мъдро заключи Мишо и чак сам се изненада от това, което каза.

Всички от селото махаха на Шишо и Мишо дълго от моста, докато изчезнаха в гората от другата страна на реката. А те двамата бяха много горди, че и възрастните могат да научат нещо от децата.

 

 

___________________________________________________________________________

Идея за възрастните:

1) За дървена къщичка ви трябват дъски, чук, пирони, цветни бои и стари чаршафи

2) Направете звънец на вратата

3) Сложете табелка с име

4) Не забравяйте цветя

 

Забележки за родители:

1) Не отлагайте направата на дървена къщичка

2) Винаги подкрепяйте децата си

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>