6. ШИШО И МИШО И ГОЛЯМОТО ПОДУВАНЕ

Шишо и Мишо бяха много впечатлени от всичко, което им се случваше, откакто се научиха на тайната, която им разкри приятелят на баща им. Всяка вечер те с нетърпение очакваха чашата сок от моркови и приключенията, които следваха след това:

 

Пожелая ли си нещо

Превърне ли се в мечта

Преследвам го горещо

Дори и през нощта

 

Миризмата на пресно приготвени спагети с доматен сос и чесън накара Шишо и Мишо да се обърнат в посоката, от която най-вероятно се носеше приказният аромат. Рязкото едновременно обръщане на двамата ги разклати толкова мощно, че трябваше да се хванат здраво за борда на… лодката. Намираха се в лодка! Не като всички останали, които бяха виждали на езерото. Тази беше дълга, тънка, с извити краища отпред и отзад. Боята в черно със златисти орнаменти и формата я правеха много елегантна. Не беше чак толкова практична според практичните схващания на Шишо и Мишо, които се простираха от това да не си обличаш фланелката наобратно до откритието на обувките без връзки. Но беше толкова красива…

Движеха се бавно из тесни канали с лазурно синя вода, които бяха обградени с високи, много красиви сгради, които вероятно бяха построени много отдавна. Вместо малки вратички на дворове, стълбите на сградите се миеха направо във водата. Каналите се пресичаха постоянно от малки живописни мостчета, които продължаваха в тесни улички, в които едва се разминаваха двама души. Носеше се мирис на море и спагети – две от най-любимите забавления на Шишо и Мишо. Това място обещаваше само с изгледа си много приятни емоции.

Лодката управляваше един възрастен мъж, който я побутваше с много дълъг кол. Беше облечен интересно – синя шапка с широка периферия и пуловер на бели и червени райета. Тъй като беше хладно, отгоре се беше наметнал с черно наметало. Сякаш бяха в приказките. Мъжът спря до един малък площад, на който се намираше голяма църква, от която се чуваше приятна музика. Шишо и Мишо слезнаха, благодариха му и тръгнаха по малко мостче, което пресичаше канала по диагонал. Спряха се на него, за да гледат отраженията на сградите във водата, които играеха като се изплюеш. В този момент ги стресна силен гръм и водата се озари с многобройни светлинки. Всъщност това беше отражението на небето, което се изпълни с празнични фойерверки. Шумна танцова музика засвири в далечината и си проправи път по малките улици и каналите до мостчето, на което с оздачени погледи в небето стояха Шишо и Мишо.  Музиката, фойерверките и тълпата, която се изсипа незнайно откъде, ги понесе в посока на забавата. Всички хора се смееха и момчетата ги следваха. Обърнаха се назад, за да видят колко още идват и …останаха втрещени на място. Освен дълго наметало, което да ги пази от вечерния бриз по това време на годината, всички хора носеха маски. Една с друга не си приличаха. Някои бяха усмихнати, други страшни, цветни, с пера, със звънци по крайщата, с клюнове, с корони… Шишо и Мишо бяха попаднали в истинска приказка, в която точно в този момент се провеждаше карнавал. Изведнъж потокът от хора ги отнесе на голям площад, в единия край на който имаше огромна красива църква, от която се виждаше приказна лагуна, озарена от светлината на фойерверките и осветените лодки, които прииждаха от всички страни. Имаше хора докъдето погледът ти стига. Някои танцуваха, други похапваха, трети пийваха, четвърти се налаждаваха на фокусниците, гимнастиците, жонгльорите и гълтачите на огън. Една голяма мечта на Шишо и Мишо се беше сбъднала – те бяха в центъра на истинско веселие, в което очевидно участваха и много циркови артисти.

- Страхотно е, Шишо – провикна се Мишо, който тичаше на място, а Шишо безмълвно попиваше гледки и трупаше спомени

-  Не мога да повярвам, че се случва. Не знаех, че съществува подобно място, защото даже никога не съм си го пожелавал – едва промълви Шишо

- За първи път ли ви е? – със стоманен глас ги попита висок мъж със сребристо наметало и страшна маска със син клюн

- Да, не сме вярвали, че може да има такова място на света – отговори Мишо

- Личи ви – с високомерна нотка изкоментира мъжът, обърна се и потъна в тълпата. На Шишо и Мишо не им стана приятно и даже не можаха да  разберат реакцията на мъжа.

-Ей, сладурчета, искате ли захарни пръчки? –малко по-дружелюбно се обърна към тях наблизо преминаваща дама, чиято виолетова маска приличаше на котка с присвити очи и тънка муцунка.

- Може, не бихме отказали- зарадваха се Шишо и Мишо

- Скъпички са, ще можете ли да си ги позволите?

- Ние нямаме пари…

- Какво правите тук тогава?

- Забавляваме се – отговори Мишо, но тя дори не чу, тъй като вече беше изчезнала сред хората.

Странни са тези хора с маските и Шишо и Мишо не се чувстваха добре като се заговаряха с тях. Решиха просто да се забавляват и да не обръщат внимание на никой повече. Така и стана. И си изкараха чудесно. Видяха отблизо и въжеиграчите, които преминаха през целия площад на височина на четириетажна сграда – сърцето да ти спре. Дълго наблюдаваха и огнегълтача и така разбраха, че всъщност пръска запалителна течност от устата си срещу запалена факла и в това се състои целия трик. С клоуните се смяха истински, защото те си правеха шеги с всички, включително и с жената с маската на котка, която вече беше продала всичките захарни пръчки. Тя нещо не разбра шегата и троснато си тръгна. Не остана да се забавлява.

По едно време камбаната удари два пъти и всички лека-полека започнаха да се разотиват. Повечето мъже изпратиха жените до къщите им, даже ги съпровождаха и след входната врата. Шишо и Мишо намериха подслон при една възрастна гостоприемна дама с много чаровна усмивка – Мария.

На сутринта Шишо и Мишо се събудиха много доволни – не разбраха дали беше слънцето или миризмата на прясно изпечени кроасани е това, което ги събуди първо.

Заповядайте на масата за закуска – ги покани жената с чаровната усмивка – сигурно много сте се забавлявали снощи?

- Да, прекарахме чудесно

- Запознахте ли се с хората от града?

-Откровено казано не сме очаровани от снощното гостоприемство. Държаха се много грубо с нас, въпреки, че ние не предизвикахме с нищо това отношение. Вие сте единствената, която разговаря нормално с нас.

Добро утро, Мария. Как си днес? – се чу през прозореца. Беше млада приятна дама с виолетов шал и слънчеви очила, която минаваше покрай отворения прозорец на кухнята

–  Здравей, Ана. Имам гости за закуска – две много приятни момчета.

Ето ви по една захарна пръчка за десерт – смигна младата дама и подхвърли две пръчки през прозореца – приятен ден и дано на всички ни се случи по нещо хубаво днес – каза тя и зави зад ъгъла, а шалът и се вееше.

- Мария, когато снощи носеха маски, всички бяха много надменни. Виж сега колко са весели и любезни. Може би защото, когато хората носят маски си мислят, че никой не знае кои са и всичко им е позволено.

Да, Шишо. Може би маската ги кара да забравят, че срещу тях също стоят хора.

- Забранете маските тогава – предложи Мишо, който довършваше шестия си кроасан и беше хвърлил око на по-голямата захарна пръчка.

Може би идеята ти не е лоша – замислено каза Мария.

След закуска момчетата си тръгнаха толкова доволни от преживяното. Между другото този град съществува и до днес. Карнавал все още има всяка година и е все така весело. Може би най-тъжното е, че много хора, без дори да са били на карнавал, забравят да оставят маските си само за него. Така е често и до наши дни и не само в този град!

 

___________________________________________________________________________

Идея за възрастните:

1) Купете фойерверки

2) Направете маски и организирайте маскен бал

3) Ако поканите гости ще можете да го направите още по-забавен

 

Забележки за родители:

1) Не забравяйте да свалите маските след карнавала

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>